Огънят угасна, но болката остава. Пожарът, който обхвана земите край АМ „Тракия“ в района на Пазарджик, изпепели не само стотици декари лозя, пшеница и ечемик, но и труда, надеждите и поминъка на десетки земеделци.
В землищата на селата Виноградец, Карабунар и Калугерово, природната стихия превърна в пепел плодородни ниви и грижливо поддържани лозя. Над 60 стопани гледат с недоумение към опустошените си полета – полета, в които месеци наред са влагали сили, средства и сърце.
„Всичко изгоря пред очите ми. Пламъкът вървеше като звяр, не можехме да го спрем. Беше ад…“, споделя един от засегнатите стопани с глас, задушен от емоции.
Най-болезненото за мнозина е, че продукцията им вероятно няма да бъде компенсирана – повечето стопани нямат застраховки, а помощта от държавата остава под въпрос. За тях това не е просто реколта – това е препитание, наследство и смисъл.
Причините за инцидента все още се изясняват, но човешката небрежност и високите температури са възможни виновници. Ситуацията напомня колко безпомощни сме пред силата на природата, когато не сме подготвени – и колко крехък е животът на онези, които живеят от земята.
След огъня земята остава черна и безмълвна. А над нея се носи мълчалива молитва – за дъжд, за сила и за надежда.
Публикувай коментар